Нерадостни мисли за зоополиция
Наскоро дебатът "за" и "против" създаването на зоополиция в България беше реанимирам от заслуженото си място в нафталина на неудачните обществени предложения за законодателни промени. Разбира се, рестартирането на темата се случи на базата на поредица от нарушения, та дори престъпления, извършени спрямо животни. Съществува и една обществена група в нашето общество, която водена от любовта си към животните, се опитва да налага, понякога доста силово и на границата на откровената манипулация и демагогия, тезата, че зоополицията ще сложи край на мъченията над животни.
Редно е да се отбележи, че и към момента, въпреки че идеята и коментарите за създаване на зоополиия многократко са претопляни, все още липсва конкретно предложение каква да бъде въпросната зоополиция, какви да са нейните правомощия, функции,как да бъде структурирана и колко ще струва тази нова администрация. Действително говорят за нова администраци, с нови правомощия и функции. Дори се предлага да се въведе холандския модел.
Личното ми мнение е, че на нас в България зоополиция не ни трябва. Това е институт, който е чужд на нашата правна система, обичаи и традиции. Механичното реципиране на чужди законодателни разрешения обикновено води до правен хаос и поставя институциите в ступор. Може спокойно да припомним наудачите ни със създаването на безбройни комисии и администрации за борба с корупцията. Също може да си припомним за т.нар. специализирани съд и прокуратура - практически напълно безсмислени органи в системата на съдебната власт, които с нищо не се отличават от, да кажем, конвенционалните наказателни съдилища. Да не говорим, че да черпим опит и практика точно от Холандия за мен е подчертано неудачно. Държава, която регистрира партия на педофилите, едва ли може да бъде еталон за нормалност.
Притеснителното в казуса със зоополицията е, че на масата няма нищо сложено. Но колкото по семпла е идеята откъм конкретика толкова по-яростни и брутални са подръжниците й. Още по-притеснително е, че всеки, който има неблагоразумието да се изкаже против, бива заклеймен като мразещ животнте, садист и едва ли не потенциален криминален елемент. Бесният цинизъм, с който идеята за зоополиция се бута напред в дневния ред на обществото, е крайно опасен. На всеки инакомислещ се гледа като на враг. А това е особено опасно, когато не малка част от медиите са склонни да защитават и пропагандират позицията "за" зоополиция.
Нелогичното на предлаганата концепция е в нейната същност. С какво ще се занимава въпросната полиция и въобще полиция ли ще бъде. Идеята за още полиция, униформи, палки, пистолети, които тясно да се профилират в разследването на два текста от Наказателния кодекс е безумна. Точно поради тази причина не се вади статистиката, която да покаже какъв ще е обемът на заетост на въпросните зоополицаи. Следвайки тази логика, трябва да създадем специализирана полиция по кражбите, по битовата престъпност, по грабежите и т.н. Отделно от това следва на всеки да бъде известно, че въпросните два текста за престъпления срещу животни квалифицират тези деяния като леки. В този смисъл наистина има много по-голяма логика да се създаде специализиран разследващ орган в рамките на МВР срещу престъпленията срещу малолетни и непълнолетни например.
Притеснителен е перманентния стремеж да се бълват нови и нови администрации, които строго да се профилират в една или две функции. Ситуацията много напомня онова, което П.Р.Славейков е казал по подобен повод още в учредителното събрание - "нашите комисии имат навика да се разкомисват". та, същото и тука.
Трудно е за непредубедените по някакви съображения да приемат, че създаването на още полиция ще доведе до нещо по-добро. Практиката сочи обратното. Всъщност, ние нямаме проблем със същността на закона и в момента - имаме проблем с приложението му. Отделно от това фиксацията върху животните и извършени спрямо тях нарушения е доста странна на фона на социалните проблеми, които имаме в момента. Малко лицемерно е с откровена доза бруталност да се защитава създаването на зоополиция, докато онкологиите са пълни с пациенти, а други безнадеждно чакат да бъдат приети. Лицемерно е да се вдига врява за кучета и правата на бездомните кучета, докато в същото време бездомни кучета ядат хора. Буквално ядат и глозгак хора. Въобще цялата история със зоополицията напомня по-скоро буря в чаша вода.
Предвид факта, че предстои въпросната концепция за зоополиция да бъде представена на МВР и Народното събрание, полемиката едва сега започва. При все това човек трябва твърдо да се надявам, че и този път номерът няма да мине, защото крачката от зоополиция към репресии е много малка. Днес създаваме зоополиция, утре забраняваме месото и всички минаваме само на плодове и зеленчуци. Звучи невероятно и смешно, но онази група, която защитава зоополиция, има и такива иде. Като например да се забранят курбаните по Великден.