Нагли либерасти плюха и върху Самуил
На 8 юни предстои да бъде официално открит паметникът на цар Самуил в градинката пред "Св. София". Скулпурата и постаментът са наистина грандиозни и няма да бъде пресилено да се каже, че за първи път в София се прави монумент, свързан с историческата ни памет, който еднозначно може да бъде оценен като отличен. Трудно могат да се направят каквито и да е забележки по изпълнението, а мястото за паметника е подбрано доста удачно - в най-високата точка на София.
НО не би?!
Веднага се намериха плювачи, които още преди паметникът да бъде монтиран, гракнаха срещу скултпура, срещу паметника, срещу фондацията на Милен Врабевски, която финансира проекта, срещу скулптора, срещу изпълнителите, срещу Столична община, срещу всеки, който харесва идеята. Жалък либерастки плач на обикновени вечно филосостващи посредственици, които без никой да ги е избирал, се явяват обществени трибуни. Няма как в разкапаното ни общество и в още по разкапаната ни държава подобни трубадури да не намерят трибунка за клетвите и обидите си, които бълват непрекъснато. Те винаги говорят за конструктивизъм и позитивизъм, а бълват тонове жлъч от позицията на единствени морални, интелектуални и всякакви други стожери. Дни след като медиите разпространиха снимки на монумента няколко гнусни статии веднага бяха завъртяни по либералните медии.
Целта на подобни пасквили е съвсем ясна - тотална подмяна, демонтаж и заличаване на всичко що е национално, за да прегърнем с отворени обятия всички дивотии за мулти-култи, глобалното село и как трябва да се потопим и претопим в кенефа на либералната действителност. Действителност, в която няма национални ценности, няма семейство, няма традиции, има гей паради, дървени философи и фалшив морал.
Та, думата е за една публикацийка в Дневник, озаглавена "София за европейска столица на кича?". В петте параграфа помия се защитава тезата, че Самуил е недостоен български цар, свързан само с поражение, че статуята му е кич, сувенир от гара в централна Европа. Подобни квалификации са любими на либералните мракобесници, които са свикнали да унижават, принизяват, оплюват и очернят всичко, което не импонира на високите им разбирания за естетика и нов обществен ред. Авторът е не кой да е, а някакъв професор по културна антропология - Ивайло Дичев. Оказва се, че критикът на Самуил е активен сътрудник на "Либерален преглед", което подсилва усещането, че е от типа на онези беснеещи либерални влъхви, които строят новия (либерален) световен ред.
В писанието си професорът казва: "Статуята, разбира се, е тежък кич - някак представям си такива фигурки като сувенири по гарите на централна Европа." Та, оказва се, че според автора всяка една подобна статуя е, разбира се, тежък кич. И като такъв не бива да съществува - пак, разбира се. От кое, как и защо се разбира не е ясно. Професорът-антрополог с претенции за културен критик и дума не споменава, че изработката на паметника е изключително професионално, детайлна и максимално близка до образа на Самуил, познат от средновековните източници. Него го дразни големината на монумента и самия факт, че някой прави статуя на български цар, а не на някой гей активист, например. Самуил бил символ на поражение - извратена и подвеждаща теза, защото авторът не пропуска да оплюе и Левски. Всъщност, дреме му на автора за поражението.
Парадоксалното е, че продължаваме да имаме огромен праг на търпимост към присъствието на подобни персони и техните дивотии. Не би било пресилено да се каже, че се оказахме прекалено толерантни към извращенията, включително и мисловните.
В заключение напук на мастития професор монументът на Самуил ще го има, колкото и вой да надават той и себеподобните му към небето.