Коне, каруци, добитък - София, европейска столица
Има някаква странна форма на институционална шизофрения в София. Чиновници, лелки, софийски политици и обществени деятели лъскат иминджа на столицата - "София - европейска столица", казват те. Хора, къщи, салтанати, обаче нещо не можем да го докараме поне малко до Вената, ако следваме мисловната конструкция на един наш литературен герой.
А и как да го докараме? От една страна се пънем да покажем красив облик, естетика, строим, правим, струваме, спорим и се караме кое как да е, а от друга страна точно отзад, на няма и метър зад някоя улица, парк, квартал, сграда цъфти и връзва гето, показват се коптори, сметища, мръсотия, гадно, прашно, оцапано и неугледно. Малко като потьомкиновите села.
Та, пътува си човек в София и както си пътува, те ти каруца с кон, натоварена с имане, а отпред на капрата я някое невръстно цигане, я циган и циганка, които се карат, а отзад сюрия деца и няколко бездомни кучета. И тоя цирк се носи без изключение из всички столични квартали. Керваните тръгват сутрин от гетата и плъзват из цяла София в търсене на товари - хартия, пластмаса, метал, каквото падне. Поради тая причина не е изключение в час пик някоя циганска каруца да задръсти движението по някой ключов булевард. Не е и изключение да срещнете поредната каруца в някоя малка уличка, в зелените площи, между блоковете или където ви хрумне. Каквото и да предположите, със сигурност няма да сгрешите. Конете и каруците са навсякъде. Някои по предприемчиви са разширили стопанството и гледат свине, патки и говеда. Например в Северния парк може да бъде забелязано стадо говеда. Свине често може да се видят покрай ж.п. линията във Факултета и покрай Овча купел по поляните. В тая живописна пасторална картинка някак трудно се възприема тезата за София - европейска столица.
Ето, караме в Люлин например и на една поляна свободно пасат няколко коня. Минаваш по нататък и на "Вардар" те засича конски впряг, който тътри пластмасови изделия за рециклиране към Факултета. Сутрин ставаш и търчиш за трамвая и на Графа и Васил Левски с финт трябва да избегнеш конските фъшкии по булеварда, следа от преминаването на някоя предприемчива личност, водач на пътно превозно средство с животинска тяга. И така до безкрай. Подобни ситуации могат да бъдат описани за всеки един квартал без изключение.
В същото време ония, за които стана дума в първия абзац, докато лъскат иминджа и се морят и потят да дават уж еропейски облик на града ни, така и не намериха време и сили да решат тая проста дилема с конете и каруците в София. Иначе те са способни да правят проекти за милиони, да хвърлят милиони за реконструкции и конструкции, но не могат да се оправят с конете и каруците. Едни казват - няма къде да ги прибираме. Как не се намери за толкова време една стопанска площадка, за да се прибират там каруците и конете? При толкова индустриални зони и спрелия мастодонт "Кремиковци". Е, не се намери и не се намира и това е. Ама май никой и не търси. Не се намери мнозинство и в този общински съвет, което да внесе нужните изменения в две наредби - за обществения ред и за организация на движението на територията на Столична община, за да се спрат тия пусти коне и каруци. Една десета, айде, една стотна от усилията, които положиха да изприказват един милион приказки за София-европейска столица, да бяха хвърлили да решат тая дребна, но твърде неприятна и дразнеща тема, можеше да се похвалят, че нещо е станало за по-добро. Да, ама не. Явно се искат титанични мисловни усилия, стоманена воля и кански усилия да се сложи малко ред, поне по този въпрос.
Говорим и спорим, караме се, убеждаваме се, а каруци и коне колко щеш. И може би сериозно трябва да се замислим над логическата конструкция как тези, които не могат да се оправят с едни коне и едни каруци, ще решава по-големите, по-сложните въпроси. И отговорът няма да бъде в полза на решаващите.
Ето затова до тогава подобни гледки ще бъдат част от нашето ежедневие и на воля можем да си снимаме коне по София:
