ИЛИНДЕН

Image Format

На 20-ти юли традиционно честваме годишнината от Илинденско-Преображенското въстание в парка "Св. Троица" в столичен район "Илинден". Това е една дългогодишна традиция и то в квартала, средище на бежанците от Македония, които са се заселвали назад в годините, бягайки от турските, от сръбските и гръцки зверства оттатък границата. 

За някои това може би е едно протоколно събитие, изпълнено само с фалшива показност, помпозност. Така прословутото отчитане на дейност. Тази година честваме 112г. от избухване на Илинденско-Преображенското въстание, но на официалната церемония пред паметната плоча на Илинденци в парка "Св. Троица" не се намери никой от официалните лица, който да го каже, дето се вика да прочете едно приветствено слово за Илинденско-Преображенското въстание. В програма не беше предвидено някой да говори. Едно сухо, протоколно, набързо спретнато поднасяне на цветя и толкова. 

Човек спокойно можеше да остане с впечатление, че някои от присъстващите нямаха и идея какво честваме. Илинден е празник, поне за тези, познаващи историята дори най-бегло, трябва да е такъв. Споменът за Илинденци е спомен за силата на българския дух, спомен за хилядите българи, дали живота си за единението на България. А вместо празник все едно бяхме на погребение и пускахме ковчега в трапа. Тъжно за Илинденци, тъжно и за празника. 

За съжаление нашето съвремие има навика да опошлява, да опропастява и малкото хубави неща, върху които се крепи нашата духовност, морал, родова памет. Има навика да заличава значимите неща, дати, събития и личности за сметка на злободневието, тривиалното и битовото. Смисълът на подобни чествания е двуяк - да отдадем почит към предците и делото им и да се замислим следваме ли това, което те ни завещаха. 

Гледайки набързо стъкмето протоколно честване, на човек му става тъжно, наместо радостно. А Илинден е празник. 

След церемонията моят приятел и съидейник Стефан Грънчаров написа нещо много вярно:
"Днес в парка Св. Троица беше отбелязана 112 - тата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. За първа година общината стана организатор на мероприятието. Въпреки всички усилия на районния кмет Иван Божилов честването се проведе. Наистина, кметът направи мероприятието с чужда пита. Мнозинството от хората бяха членове или симпатизанти на ВМРО, за сметка на 5 - те човека от ГЕРБ, които бяха като в необрано лозе. Нямаше речи и послания, а само с поднасяне на венци и цветя. Да, нормално гостите от ГЕРБ гледаха втренченно ликовете на Даме Груев и Гоце Делчев, чудейки се къде е този на кметицата. Докато младежите на ВМРО раздаваха плакати с образите на Илинденци плаха журналиста от "Стандарт" попита наистина ли ще идва г-жа Фъндъкова, защото кметът бил обещал присъствието й. За пореден път българската държава не иска и да чуе за Илинден, така както през огненото лято на 1903 година цар Фердинанд не хае за хилядите българи нарамили пушка срещу турците. Въпреки такива управници като господин Божилов България е била, жива е и ще пребъде... Поклон пред Илинденци и всички онези, които загинаха за освобождението и обединението на майка България."