Разказ по картинка - надлез Надежда
Дойде ли лятото в София, идва времето на асфалта, бетона, пясъка и вечните ремонти. То е ясно, че ремонтите се правят в топлата част на годината. Тук няма да става въпрос за това. А за смисъла на някои т.нар. ремонти, които по-скоро приличат на едно зле отработено упражнение по усвояване на пари, отколкото на дейност с полезен за обществото резултат. С голяма доза сигурност може да твърдим, че подобни примери в столицата има много.
Миналата седмица, на 17-ти юли, петък, пътуваме към клуба на ВМРО в район "Надежда" и съвсем неблагоразумно пренебрегнахме предупреждението да не минаваме през надлез "Надежда", защото там имало ремонт. Какъв ремонт? Нали миналата година го правиха!? Е, да, обаче тази година пак. И изведнъж в края на работния ден човек се оказва в километрично задръстване от надлеза почти до Централна ж.п. гара в уж празната от хора и автомобили София. Псувни, клаксони, викове, жега, прах и мръсотия.
Фамозният ремонт, както се оказва, е на светофар...На същия светофар, който е поставен миналата година. Но на светофара нищо му няма, не бил повреден, просто се подменя с новата система уж умни светофари. Светофарът е велосипеден, да уточним. Направен е, за да могат да пресичат велосипедистите на надлез "Надежда". Дали това е правилно или не, дали му е там мястото или 50 метра по-надолу, е друг въпрос.
Идеята е, че заради преправяне на нов светофар (поставен миналата година) се разкопа новия път, новия тротоар, разкопаха се островите и няколко дни подред се създаде проблем, там където не би трябвало да има. На кой умник е дошла идеята за този светофар не може да се каже. Кой позволи дни наред да правят светофар? Ей такива интересни въпроси. Въобще безсмислените упражнения в софийското благоустройство продължават със страшна сила. Всъщност, не са чак толкова безсмислени, защото се отчита дейност и се харчат пари. После следват дежурните хвалби колко светофара са турени, как това облекчило движението, как това, как онова. Е, да, но ситуацията е малко по-различна. Защото София изобилства с места, които са излишно регулирани със светофарни уредби, а на други, където има нужда, няма. Защото на много места светофарите са зле регулирани и, всъщност, повече пречат, отколкото помагат. Защото на места кръстовищата са така тъпо регулирани, че от самосебе си създават задръствания.
Но какво от това, правим светофар на надлез Надежда, по-точно преправяме новия светофар. Там нуждата от велосипеден светофар е вопиюща. Без него не може. И понеже не може - ще разкъртим новия асфалт, ще съсипем тротоара и от двете страни, ще направим едно хубаво задръстване за една седмица. И ще вземем едни пари.
После защо хората в София били намръщени. Ето и заради такива неща.
