Да сринем това гето, за Бога!

Image Format

Циганското гето е социален феномен до болка познат на българския гражданин. За тези, които живеят до гетото или близо до него, болката има осезаемо физическо и психическо естетство. Защото циганското поселение генерира и налага тормоз над всичко около него. Без съмнение е, че там, където има гето, останалите живеят зле. И се оказва, че няма сила - държавна или общинска, няма институция, която да реши окончателно въпроса. Сбърканата политика доведе до съществуването на своеобразни резервати, където цъфтят и избуяват престъпност и болести. Развъжда вечни клиенти на социалната система, които смятат труда за екзотика, а социалната помощ за даденост. Плоденето е превърнато в спорт и бизнес. Мизерията е традиция. Престъплението е норма на поведение. Някой би казал - гетото не е български феномен. Генерално не е, но циганските гета в България са уникални с това, че са на път да доведат до друг социален феномен - формиране на една неузаконена, но фактическа автономия. Факт е, че в тези поселения полицията влиза рядко, факт е, че всички нецигани са смятани за натрапници и врагове в гетото. Или за потенциални жертви. Преди години моят съратник Ангел Джамбазки въведе един термин - "улици-граници". Нарицателно за онези райони на София, където държавата свършва и започва циганската махала. Конкретния повод - размирици по "Ришки проход".

Районът около Ришки проход е меко казано рисков. Десетилетия наред там цъфти престъпност, буквално извираща и преливаща от т.нар. "Виетнамски общежития". Блоковете в района на Ришки проход живеят под една перманента форма на циганска окупация. Грабежи, кражби, побои, увреждане на собственост, мръсотия и зарази. Това са най-честите асоциации, когато стане дума за този район и тези "общежития". А едновремешните общежития отдавна са клоака, която успешно и системно трови живота на цял един район. А живеещите около нея си лягат, заспиват, събуждат и живеят във вечен тормоз и страх. Общо взето като в онези времена от нашата история, познати като "кърджалийски времена".

Истината е, че докато има гето, ще има проблем. Именно поради това гетата трябва да бъдат сривани, като паралелно с това да не се допуска изграждането на нови. Що се отнася до "Виетнамските общежития" нещата са ясни - и копторът "Турситическа спалня" трябва да бъде съборен, и бившето общежитие (преди собственост на "Егида") трябва да бъде съборено, както и всички останали т.нар. сгради, които циганите се превърнали в клоаки. И събарянето трябва да се случи сега и веднага. Не догодина, не след две-три-пет години. Сега и веднага. между другото - има вече влезли в сила заповеди за събарянето на тези постройки. И пари има осигурени (на 26 януари беше приет бюджета на Столична община и там има заложени 2,5 млн. лв. за премахване на незаконни постройки в цяла София).

Виетнамските общежития трябва да бъдат изтрити от лицето на София незабавно, а жителите му разселени. От там нататък общината трябва да направи няколко прости неща - веднага със събарянето на всяка сграда да огражда терена и да го пази с охрана. Да се вкара незабавно жандармерия по Ришки проход, която да пази обществения ред и най-вече живота и здравето на ония страдалци, които десетилетия живетя под циганската окупация. Трето, и най-важно - не бива да се допуска никакво жилищно строителство на опразнените терени. Това, което може и трябва да се направи е административна сграда и зелени площи. Направят ли се жилища на същото място, гетото отново бързо ще избуи. Ето защо никакви жилища там. 

Истината е, че всички институции са в дълг на София и най-вече на живущите около "Виетнамските общежития". В дълг, защото няколко десетилетия не стигнаха, за да се реши окончателно съдбата на това отвратително поселение. Ето защо е време държавата да се върне в този квартал. и не само в него, разбира се, а и в баталова воденица, на ул. Градините, във факултета и Христо Ботев и т.н.

Ясно трябва да се покаже на контингента от Виетнасмките, че така няма да я бъде. Между другото - нашето общество отдавна се умори, заради което започна да става и все по-гневно, към всички онези разновидности на социалния паразитизъм, на които са еманация "Виетнамските общежития". Да терминът е социален паразитизъм. и Европейския съд в Люксембург вече го използва като термин. т.е. и на европа вече и писна от онази особена категория вечно искащи и нищодаващи хубавци, които са открили социализма, живеейки цял живот за чужда сметка и на чужд гръб.

Правозащитниците ще гракнат - а какво ще стане с обитателите на гетото? Отговорът е много прост - разселване и изселване. Разпръскване.