Три неизвестни пред общинската политика
Столичните проблеми се безкрайни. Темите са разнообразни, някои от тях изчерпателно дъвкани, предъвквани и все така нерешени. Има въпроси, които напълно или частично получиха някакво решение, други ще получат в обозримото бъдеще - година, две, в следващия мандат на СОС, може би. Но има и казуси, които висят със страшна сила и мандат, след мандат стоят и развитие нулево.
Ясно е, че с магическата пръчка решения няма. Едва ли разумен човек очаква и за 1-2 години да се измислят и приложат решения на големите, кардиналните въпроси. Никой не вярва, че по ключови теми има прости и работещи решения. Но е факт, че хората именно на общинските съветници и кметовете все пак да тръгнат по някакъв път, за да се трасира пътя на едно или друго решение. Само че проблемът май се оказва в тръгването, във волята да се запретнем и да свършим някоя работа от начало до край.
Анализирайки свършеното и несвършеното на средата на този мандат на СОС се замислих за три теми, които макар и дълго и обширно дебатирани, нямат своето ефективно решение. Те не са само три, разбира се, но някак си изпъкват, дразнят и навеждат на нерадостни мисли за импотентността на властта в определени сфери.
На 14-ти септември т.г. Столичният общински съвет откри есенния сезон, тъй да се каже. От помпозните политически декларации установих, че общо взето голямата част от свътниците, ако се вярва на политическите заявки на групите, виждат и мислят в една посока. Не обща по отношение на решенията, но обща по идентификация на проблемите. Заключението е, че всички с плам явно ще работят за благото на града. Пределно е ясно, че по огромен брой казуси това ще си остане просто политическа заявка. С други думи - не ме слушай какво ти говоря, а ме гледай какво правя.
Абстрахирайки се от политическата риторика, съзирам три ключови за мен като общински съветник въпроса, които трябва да намерят своето разумно и работещо решение до края на този мандат (общо взето до лятото на 2019г.).
Първата тема е свързана с липсата на адекватна наредба за обществения ред в столицата. Който не знае - сега се работи по такава от 1993г. (забележете), която е изменяна няколко пъти и то частично. Толкоз. Всеки сам да си прави сметката как с нормативен акт от 20-ти век ще решаваш обществени въпроси днес. Тя и не работи, де, просто не се прилага, защото е безумно остаряла и неефективна. През 2016г. се сформира нарочна комисия в СОС (аз също участвах), която да разработи проект за нова наредба. След една година препирни и 3/4 безсмислени заседания уж се обединихме около някакъв що-годе проект. И той така стои и си отлежава, вероятно докато втаса и превтаса, в нечий кабинет (вероятно на Председателя на общинския съвет, но не мога да бъда сигурен дори и в това). Въпреки клетвите и обещанията. Въпреки, че уж сигурността ни била приоритет - цитирам едни колеги в общинския съвет. Факт е, че проектът все още не е внесен. И, за да доизясним картината - нашата група Патриоти за София - ВМРО и АТАКА през пролетта на 2016г. внесе конкретни предложения с доклад. Написахме им и внесохме готови текстове, които забраняват забулването (бурките), които забраняват воят на колоните от джамията, които да забранят окупирането на тротоара и площада при петъчната молитва, които да ограничат безконтроната пропаганда на всякакви секти по софийските улици и т.н. Е, този доклад още не е гледан и разпределен по комисии. Стои и отлежава, вероятно на същото бюро, а може и на нечие друго да е. Имаме и конкретни предложения по други текстове, свързани със сигурността, които са готови и чакаме да ги предложим при гласуването на новатата Наредба 1 за обществения ред и сигурността, защото правната логика диктува, когато генерално преуреждаш едни обществени отношения да го направиш накуп, а не парче по парче.. Това са фактите. И именно поради тези и други знайни и незнайни факти София посреща предизвикателствата пред сигурността на последните 5-6 години с наредба от 1993г. Така ще посрещенем и председателството, то ще мине и замине. А липсата на адекватна наредба за опазване на обществения ред е една от причините за толкова неуредици в града, включително за ненаказаните прояви на вандализъм и увреждане на публична собственост и публичните пространства, които ни заливат и поправяме щетите с милиони левове за ремонт от данъците на хората. Та, сигурността, викат някои, ни била приоритет. Отново и отново ще натискаме и поставяме въпроса за приемане на новите правила за опазване на обществения ред. Това е самоцел, градът има нужда от нормалност, а тя се постига с правила, контрол и санкции.
Втора тема - шумото замърсяване на София. Години наред столичани са подложени на шумов терор от различни източници - кръчми, барове, клубове, дискотеки, ремонти, строежи или обикновени нахални съседи. И тази тема винаги остава в точка разни. Тук-там понякога се споменава. На прима виста можем да изброим поне 10 случая, в които нарушенията се открояват с цинизъм, явна дързост и систематичност във времето. Определено най-голям бич се оказаха питейните заведения и недобросъвестните им собственици/управители. Стотици, ако не и хиляди са жалбите всеки месец. И по този въпрос липва както адекватна нормативна уредба, така и ефективен контрол и санкции. Цели карета от блокове в жилищните квартали страдат непрекъснато година след година. И се оказва, че няма власт, която да спре дигането на джангър по нощите, например. Към золумите на търговските обекти трябва да посочим и циганските джумбарета цяло лято, които генерират шум до Бога от маанета и кючеци с мълчаливото съдействие на местна власт и полиция. Бичат колони и музика до среднощ, а обикновеният столичанин с тапи в уши се мъчи да поспи някой час, за да иде сутринта някак си на работа. Това е положението. Нужни са много сериозни измемения, както в Наредба 1 за обществения ред, така и в Наредбата за търговската дейност - ограничения какво може и какво не може, за определени зони директно забрани за озвучаване на открито, а при нарушения хиляди левове глоби, запечтване на обекти и отнемане на разрешителното за търговска дейност. А по отношение на циганските купони и всякакви други на окрито - налагане на санкции за всеки участник и конфискация на техниката. Друга оправия няма! Но най-интересното е, че до момента ни дума по въпроса от иначе все загрижени и тюхкащи се за публичните дела обществени и политически лица. Тъй или иначе - внасяме и тези предложения, за да няма оправдания за създаването на поредната работна група, която да реши, че трябва нещо да се направи и да препоръча нещо си.
Тема трета - безогледното паркиране в София. тук не говоря за дивотиите покрай платеното паркиране, а за идиотския начин, по който една категория очевидни полуидиоти обсебват публичните пространства с автомобилите си и паркират по спирки, пешеходни пътеки, в кръстовища, на инвалидните места без основание, в зелените площи или просто по средата на улицата. С риск някои граждани да се разсърдят - така повече не може. Все пак колите са в удобство на хората, а не обратното. И тук контролът и санкциите следва да се завишат - и то в пъти. Както и събираемостта на глобите. Ежедневно всеки столичанин вижда десетки такива случаи. Ясно е, че причината за това е крайната дързост, храбростта, че нямаш да бъдеш заловен и наказан. Причината е в убеждението, че номерът минава и можеш тънко да се измъкнеш. В тази връзка промените в Наредбата за организацията и движението на територията на Столична община са належащи.
Като обобщение - това са въпроси, по които сигурно 90% на жителите на града са мислили и мислят. Стари, нерешени проблеми, които се влачат мандат след мандат. Е, да вземем да ги започваме, за да ги решаваме!