София и пешеходците - замазването на очите
На редовна сесия на Столичния общински съвет (28/09/2017г.) с три доклада заместник-кметът по транспорта на Столична община успя да сътвори грандиозни скандали, дебати и прения. Темата - затваряне на улици за обособяване на пешеходни зони, изграждане на вело алеи и въвеждане на т.нар. "успокоена зона". На първо чуване, а не на първо четене, човек ще рече, че докладите са разумни. Но и при първият диагонален прочит веднага лъсват проблемите.
Докладите са внесени абсолютно апокрифно и без никакво предварително обсъждане - с гражданите, с общински тесъветници. Такова нещо въобще липсва. Което е в диаметрална противоположност с иначе широко прокламираната теза от страна на Столична община за публичност, прозрачност и подобряване на комуникацията с гражданите и бизнеса.
Като обем самите доклади са по една страница текст всеки. Толкоз. Като се абстрахираме от началните изречения, играещи ролята на преамбюл, от общополитическите заклинания как чистотата и екологията са приоритет номер едно и от финалните две-три изречения, съдържащи правните основания, докладите са като преразказ на ученик от пети клас по тема от някое произведение. Липсват анализи, цифри, данни, факти, логическа обосновка защо и как се прави. Липсва приложен анализ, становища от други компетентни институции.
И именно с тези постни, та постни три доклада заместник-кметът по транспорта предложи следното: създаване на пешеходна зона от ул. Алабин до бул. Ал. Стамболийски, пренасочване на целия този трафик по ул. Позитано и ул. Алабин, затваряне за движение на ул. Георг Вашингтон, въвеждане на ограничени на скоростта в центъра до 30 км/ч., изграждане на вело алеи по ул. Алабин, бул. Мотевидео и бул. Овча Купел. Кой разбрал - разбрал. Юруш на маслините. Дайте да дадем. Липсват каквито и да е експертни данни, анализи и становища какъв ще бъде ефектът от тези мерки - плюсовете и минусите, защото всяка една промяна съдържа в себе си както положителни, така и отрицателни ефекти за средата и хората. И е много важно да се прецени дали положителните ефекти превишават негативните. Вместо аргументи ни се представи общо политическо говорене, философски разсъждения колко хубаво било да има пешеходни зони, как това било ристриктивна мярка да свалят хората от колите, как щели да нмалеят вредните емисии и въздухът да станел по-чист. Не случайно заявих в зала, че на нас ни е представен доклад, който представлява едно пожелание, една хипотеза, едно теоретично допускане, което ние трябва да узаконим като общински съветници. И призовах заместник-кмета да не се крие зад Общинския съвет, а да поеме отговорност като вносител - защото първото му оправдание оттук нататък ще бъде, че това го е решил СОС. Нито желая да се заяждам, нито да обиждам някого. Факт е, че имам добро мнение за заместник-кмета по транспорта и смятам, че той има потенциал наистина да проведе и наложи ефективни политики, които да решават транспортните проблеми на София. Но с подобни доклади и мерки няма да стане. С подобни фриволни предложения вреди сам на себе си, вреди на собствената си партия - ГЕРБ. Но това е негово право и негов избор. Насила хубост не става.
Накратко общинските съветници от ГЕРБ, един от ДСБ, един от ДБГ, един от АБВ, един от Зелените, двама от Движение 21 и един от партията на Кадиев си взеха три абсолютно необосновани и рискови за града решения. Между другото - в зала на коляно дописаха от кога ще влязат в сила тези решения - от 1 март 2018г. И това не се бяха сетили преди това. Иначе напоително ни убеждаваха в правотата на тази философия, но бягаха от конкретиката, защото такава нямаше.
Съвсем накратко за проблемите - затварянето на бул. Витоша в този участък ще изтласка трафика към тесните Позитано и Алабин, а оттам перпендикулярните им Княз Борис Първи, Цар Асен, Лавеле, Три уши. В резултат първо тези улици ще се задръстят, второ изсипването на колите ще натовари бул. Христо Ботев и бул. Ал. Стамболийски. Получаваме задръстване при площад Македония, на кръстовището на бул. Христо Ботев с ул. Позитано и на самото кръстовище на бул. Христо Ботев и бул. Стамболийски. Поради затварянето на бул. Стамболийски за коли в посока Съдебната палата ще се затлачи кръстовището на му с ул. Княз Борис Първи и ще се натовари още повече долното кръстовище с бул. Мария Луиза и по-нанатък кръстовището на бул. Тодор Александров и бул. Мария Луиза. За капак затварянето на ул. Вашингтон ще блокира достъпа до Административен съд - София-град и Халите. Трафикът се юрва до бул. Христо Ботев и оттам надолу през пресечките на Женския пазар обратно в квартала. Като имаме предвид, че и сега движението в тези части е повече от интензивно, можем да си представим какъв хаос, шок и ужас ще настане. На тези аргументи беше отговорено, че това щяло да свали хората от колите и, забележете, да намали вредните емисии. Кой да им обясни, че при ниските скорости и тропането на двигателя на празен ход ДВГ отделят повече вредни емисии?! Честно казано - никой не вярва в заклинанията за сваляне на хората от колите и по-малкото вредни емисии, защото огромната част от трафика е от кварталите на София - хората идват с коли до центъра, защото нямат алтернатива с градския транспорт: трябва да прекачват и чакат прекалено дълго по спирките, за да им е удобно и бързо. Значителна част пък от трафика е свързан с работата на институции в района, с дейността на бизнеса - за тях градският транспорт не е решение.
После идва изграждането на велоалеи: в карето между ул. Алабин, бул. Христо Ботев, бул. Левски, бул. Цар Освободител и ул. Леге. Кому е нужно там да се прави това и защо трябва да се стесняват и без това тесните платна не е ясно. Всъщност е ясно - да се угоди първо на малка, но гласовита групичка от столичани, които проповядват как всички ще се качим да караме велосипеди, както и за да сме в крак с времето (модерно, екологично и здравословно). Само че никой не е правил изследване колко хора въобще карат велосипеди в работен ден, колко от тях ползват вело алеи и колко хора биха се възползвали и занапред от тази инфраструктура. Логическото заключение от фрагментарните доводи е, че явно се очаква половин София да се юрне по вело алеите. Тъй или иначе емпирични инцидентни наблюдения показват, че в района на бул. Тодор Александров, по ул. Цар Асен (там има вело алеи и сега) няма задръстване от велосипедисти. А то и е нормално, защото карайки там трябва да инхалираш не само газовете на автомобилите, но и праха от неумитите пътни платна. И това е само един аргумент. друг е въпросът колко българи биха предпочели да ходят с велосипед на рабоата или да обикалят по задачи в града, карайки колело. Така заради едни 5 до 10% от столичани сме готови да задръстим целия център.
Това е отявлен социален експеримент. Експеримент с града и с хората. До сега в текста почти не съм споменал думата пешеходец. И то не е случайно. Тези три доклада са в името на пешеходците. Но съм убеден като заклет пешеходец и ползвател ежедневно на градския транспорт (90% от времето си се придвижвам пеша и с градски транспорт), че точно за пешеходеца никой не мисли. Кел файда от 30-40 метра допълнителна пешеходна зона по бул. Витоша, когато се препъваме и падаме по неравните тротоари из целия център. Кел файда, че бул. Витоша е пешеходен от ул. Алабин до Патриарха - както каза Боби Бориславов от СДС: "там е новият Слъчнев бряг". Пешеходната Витоша не е за пешехоците, а е за кафетата и кръчмите. Въобще всичко се прави уж в името на пешеходеца, а де факто той е най-дискриминираният човек в града. И тук като аргумент ще добавя една категория колоездачи пък, които ни бутат и газят по тротоари, пешеходни пътеки и пътни платна и имат самочувствието, че са над всички и правилата за движение за тях не важат.
Лично аз поставям въпроса защо първо не инвестираме в тротоарите и после да мъдруваме обособяване на нови пешеходни зони? Защо не развием вело алеите в крайградските райони, където човек да кара колело с кеф километри и то необезпокояван, а даваме зор да правим вело алеи в идеалния център? Защо затваряме улици на ангро, без да държим сметка, че за едни е удобно, но за други става перманентен ад, защото живеят и работят в района - не наказваме ли всъщност така по-голямата част от гражданите? Задавал съм и публично тези въпроси и няма отговори. Не чакам и такива, защото болшинството от тези, които гласуваха и за трите доклада и са много загрижени за пешеходните зони и велосипедистите карат и ще продължат всекидневно да карат коли. Малко е лицемерно. Който иска справка - да повиси и да погледа по паркингите покрай Столична община кой как идва на комисии и на заседания на общинския съвет.
В заключение - написах този текст с ясното съзнание за кофите с помия, които ще излеят по него. Но по-важното е дискусията, която със сигурност ще провокира. Без да държа да съм прав винаги - в случая задавам и поставям въпроси, на които до момента няма отговори. Въпроси, които се задават от доста други граждани.
А пешеходецът, на пешеходците жална ни майка...