Саботажът като политика
Саботажът като политика - това може да бъде ползвано като обобщение на случващото се в последните седмици около националната власт (Народното събрание). Подобни прийоми сме виждали неведнъж и дваж - с бламиране на кворума, отлагане до безкрайност на доклади и законопроекти, пасивна съпротива да се вземе или не каквато и да е решение и, най-вече, измислянето и ескалирането на кухи политически разправии в името на самия спор. Подобно поведение не е патент и запазена марка на БСП. Честичко, ако се върнем назад в историята, можем да видим и други подобни действия от други партии. Едва ли е имало мандат на Народното събрание без тези трикове. Някои им викат процедурни хватки, други ги бъркат и погрешно ги обявяват за парламентаризма. В политическата игра не може и без такива методи - най-малкото, защото подобно поведение е характерно за доста хора. Иначе казано - човешко, твърде човешко.
В последните две седмици обаче класическите похвати да се цакат помежду си политическите групи дадоха един интересен, но и обезпокоителен нюанс. А именно истеризирането до кръв на въпроси, които реално имат треторазреден характер за държавата, обществото и нуждите на обикновения гражданин. Раздухването и безсмисленото политическо говорене взеха опасни размери и реално подмениха изцяло дневния ред на държавата и хората. А тази подмяна е опасна, защото води до безпътица и липса на конкретни решения по конкретни въпроси. А нерешни дилеми и в нормативен, и в управленски план има. Темите, които се чертаеха като приоритети по време на предизборната кампания бяха заглушени и затулени от словестни еквилибристики и безконечни разправии кой какво бил казал. Припадъците, драматичните пози, мятането на хиперболи и публичното врещене, че едва ли не някой бил цензурирал опозицията показаха, че социалистите са готови на всичко, за да се домогнат до власт, парченце власт. В употреба бяха вкарани думи, изрази, действия, които съвсем спокойно можем да наречен саботаж. Не заради друго, а заради търсения ефект реално да се бламира всяка възможност, всяка стъпка, всяко решение и на Парламента, и на Правителството. Очевидно за левицата е без значение, че бюджетът предстои да бъде разгледан на второ четене и цялата държава очаква да получи конкретиката - в цифри, в числа какво и как ще се финансира. Общините чакат, гражданите чаката, бизнесът чака. Други нормативни актове също чакат - например данъчните закони. А цялата нация седи и гледа театралните изпълнения на БСП. И като Главчев вече не е Председател на Народното събрание какво стана? Каква е обществената полза от целия цирк и политическото дърдорене покрай него. БСП за бюджета не бяха толкова гласовити, колкото да бранят мнимото накърняване на честа на соцлидерката. Просто острани не изглежда сериозно. И изпълненията в стил детската градина - няма да ходим на работа, няма да влизаме в зала, доказаха, че всъщност зорът не е за съдържанието, а за формата. Просто е смешно, нелепо, гротескно. Политика на инат, на въпреки. Дори може да се каже - политика на хаоса. Давайте да торпилираме всичко, пък какво става в държавата, какво очакват гражданите - все тая. Не може да се приема такава логика. След което има голямо чудене защо рейтингите на одобрение на институциите са по 10-20%. Еми с такава продукция, с такива резултати, такова е и одобрението.
Българският гражданин отдавна възприема Народното събрание като един цирк. Именно заради подобни прояви, граничещи с психопатология. Както и поради тоновете цинизъм и простащина, които се леят от разни депутати. После очакваме обществото да вярва, да очаква, че видите ли тези същите ще работят в полза на избирателя. По този начин няма как да стане. То и не става. А уж концепцията за парламентарно управление е, че там се избират знаещите, бъдрите, за да решават в името на общото благо въпроси от нашата си действителност?
И резултатът от политическия саботаж какъв е? Полезно ли беше, намериха се още 200-300 млн. за добавки на пенсионерите ли, отпуснаха се повече пари за ремонт на втори и трети клас пътна мрежа по общините ли? осигуриха се средства за строеж на нови язовири за питейни нужди ли? Какво точно се получи като резултат? Главчев не бил вече Председател. Е, и? Въобще цялата логическа конструкция, че като си по-креслив, по-грамогласен, циничен и истеричен си по-добър в политиката е абсурдна. Но левицата явно вярва в това и го прилага. Само че дали е точно така, защото още ни държи влага последният техен кабинет заедно с ДПС, при който държавата блокира. С други думи от ляво се вижда много политическа потентност откъм говорене и доста очебийна управленска импотентност откъм действия. Толкоз. Не случайно тезите и на левицата, и на вечно сърдитите и неразбрани "десни" - тип ДСБ и да, България, ведно със Зелените и ДЕОС са еднакви. И прийомите им също. Откъм думи го докарват до кресчендо, а от към дела и действия - до никъде.
Явно трябва да извървим и този път - да се мине през болезнен драматизъм, късане на ризи, псувни и крясъци. Това поведение едва ли скоро ще бъде преосмислено при положение, че нищо друго не им хрумва. Но дали вече обществото не се умори от подобни патърдии? Вроденият прагматизъм у българина го кара да се съмнява, че с медийни полюции може да се упражнява власт. Ще видим. От скандал на скандал май забравяме фундаменталните въпроси, за да нищим детайлите.