Преглед


Image Format

Психозата за едно честване

Психозата е нещо страшно. Особено масовото й проявление. Общественият дебат (който всъщност не е никакъв дебат, а едно разнопосочно кресчендо от фалцетни крясъци) по темата с Луковмарш е точно пример за психоза. Предишни години също е имало подобни проявление. Едно честване превърнато в повод за хистерични припадъци. Любопитно е как нещо, което по своята същност е една мирна сбирка на граждани по един абсолютно неполитически въпрос, възбужда определени среди и кръгове до степен на откровена налудност.

А става дума за честване на една историческа фигура, български офицер, държавник дори (ген. Луков е бил Министър на отбраната). Да, възможно е някой или някои да не одобряват личността на Луков, да не харесват позициите му или обществената му дейност. Но да обругаваш един български офицер, достойно защитавал страната си в Първата световна война, от дистанцията на времето вече е прекалено. Бил антисемит, едва ли не предвождал орди, които нанасяли погроми. А историческата истина е друга, ама кой ти държи сметка за фактите, важното е да се ваят демони на нашето време. Хубаво, не го харесвайте, но защо това публично тричане на един покойник. В нашата история имаме личности към които определени среди и кръгове питаят поляризирани чувства - от благоговение до неприязън. Но заради подобни субективни тежнения, доста често базирани по-скоро на емоции, а не на факти, трябва ли да се редкатираме историята, да я пренаписваме спрямо моментна или средносрочна политическа и обществена конюнктура? Да ругаем и кипазим наред, без да отчитаме фактите, да си донаписваме история или да съчиняваме приказки, които да въздигнем в ранк на догма, нищо че са измислени. Разбира се, че не!

Абсурдно е мирно шествие, заявено по законовия ред, да се превръща в политическа дъвка. През годините е имало много шествия в почит на Христо Луков и нито едно от тях не е било съпроводено с противообществени прояви или с призиви за нарушаване на обществения ред. Това е факт. Скандират се лозунги, поднасят се цветя и гражданите се разотиват. А слушаме от разни политически папагали и еднодневки фамозни квалификации - шествие на омразата, София се превръщала, забележете, в столица на фашизма. Пълни глупости. На много политически митинги на политически партии ( в т.ч. и по избори) се чуват страшни неща. Някой да ги е забранявал? Не, разбира се. Свободата на слотово имало, видите ли.

Вой до небесата в момента за едно по своята същност траурно шествие в памет на  убит от комунисти български генерал. И наследниците на тия левите с пяна на уста храчат срещу Луков, а уж се реформираха и си преосмислиха грешките. Като гледаме, едва ли! Някак си крайно лицемерно и гнусно е тези, които маршируват на 9-ти септември да плачат за демокрация и да клеймят омразата. Не разбирам този нелеп патос, с който се говори срещу Луков, а наследниците от БСП на касапина Лев Главинчев морализаторстват в същото време по националните телевизии. Луков не е избивал хора, Главинчев ги е трепал като животни. Иван Буруджиев какъв е? Какво е правил? 

Можем да си играем на въпроси и контра въпроси до безкрай. Но как тези, които носталгично живеят още с времената на БКП, идеологизират Сталин и Герги Димитров (в Столичния общински съвет и в Народното събрание има не малко такива) ще ни говорят точно за омраза. Лицемерието да е в умерени граници, господа и госпожи. Ако може.

Поляризацията е ясна. Едва ли ще затихне и в следващите годни. Но нервното кресчендо на политическото дърдорене трябва да спре. Не да слушаме неадекватни политически декларации и разни търтеи без ясна идеология да менторстват на българското общество. Цялата държава се занимава с мирно шествие на български граждани. Шествие, което не е политическо, очевидно няма политически цели, и очевидно не заплашва никой и нищо. Но не, трябва да се вдига вой до Бога. Видите ли, как можело такова нещо? Намесват се НПО-та, външни фактори, медии се викат да отразяват. Айде, да се спрем вече. Оставете гражданите да си живеят. Ако не нарушават закона, не се месете в живота им. Другото е тоталитаризъм.

Разиграва се картата на антисемитизма. Луков такъв, онакъв, тия, дето го чествали такива, онакива. И това става топ тема в държава, в която битовата циганска престъпност е бич за цели региони? А, бе, вие нормани ли сте въобще?! Къде го тоя войнстващ антисемитизъм по улиците, бе, уважаеми? Стига вече. 

Оставете Луков на мира. Убит и погребан от десетилетия. Проявете поне малко християнско уважение към мъртвите и спрете да им ровите костите. Знам, че за някои е трудно, защото са закърмени в практиките на взривяване на гробове и изравяне на кокали на погребани хора, но все пак... И прадоксът е, че хистерията и психозата се продуцира от лица, които би трябвало да водят държава и общество напред. Накъде водите, всъщност?

Казах го на сесията на общинския съвет, пак ще повторя - не може да отнемате граждански права с политически декларации и по политически съображения. Шествие в памет на ген. Луков трябва да има, ако е законно. И съдът е казал, че е законно. За какво спорите тогава. Тоя казал, оня казал - просто не е меродавно. Общественият механизъм е законът, казването, като форма на абсолютизма и авторитаризма, отдавна е отречено. Или сте над закона, над съда? Това е било в едни други времена. Сега сме с нов обществен договор и ще се съобразявате с него, независимо от политическата Ви неприязъм.