Пълна реформа на движението по пътищата?
В последните четири-пет години многократно се анонсира идеята за пълна реформа на законодателството в сферата на движението по пътищата. Помним, че и в миналия мандат на Народното събрание активно се говореше за отмяна на сега действащия Закон за движение по пътищата и за изработването на три отделни закона - Закон за движение по пътищата, Закон за водачите на ППС и Закон за пътните превозни средства.
Ако се вярва на медийните публикации от тези дни проектите с авторство МВР и Министерство на транспорта са готови и предстои тяхното обществено обсъждане. Разбира се, най-пикантни за обществото са темите за глобите, отнемане на книжки и други апсекти на наказателно-репресивния израз на държавната власт. Предстои да видим и да се запознаем подробно с трите законопроекта.
Лансира се идеята за поредните регистри, досие в електронен вид на всеки автомобил, ремонтите, които са извърпшвани по него и т.н. Звучи хубаво. Но дали не е поредната административна тежест, за която ще се похарчат милиони левове, без да има осезаем ефект за подобряване на живота ни? Ще видим.
Говори се и за затягане на контрола над пунктовете за технически прегледи. Също добра идея. Но дяволът е в детайлите по изпълнението. Личното ми мнение е, че е необходим независим надзор над пунктовете за годишни технически прегледи, които да извършват проверки и анализ на дейността на пунктовете. А държавата да запази за себе си само административно-наказателната дейност. В противен случай ще станем или свидетели на тълпи нововназначени чиновници, които да извършват проверките, или при сегашния щат просто проверки няма да има освен кампанийни. А темата е ключова, защото е свързана и спътната безопасност, и с отделянето на вредни емисии от автомобилите.
Подготовката на водачите - тежък въпрос. Факт е, че въпреки се взеха едва ли драконовски мерки - бели стаи, видеокамери и т.н. Можем доста да разсъждаваме и по темата нужни ли са повече часове теория, нужни ли са повече часове кормуване, дали младият водач трябва да има придружител в първите шест месеца или една година. Дебатът по тези въпроси предстои.
С умерена доза скептицизъм очаквам конкретните текстове на законопроектите. Не защото поетият път е лош, а защото обикновени подобни опити за тотална реформа на определена правна сфера се сгромолясват накрая. Пример - законопроект за нов Наказателен кодекс, който шумно беше обявен, след което така и не беше внесен за разглеждане в парламента. Има и други примери. А скепсисисът ми се основава на някои фигури, които учатват и ще участват в подготовката на текстовете. Познавайки капацитета им, ясно е, че не могат да надскочат себе си. И имам обоснованото предположение (като гледам част от лицата, които представиха медийно реформата), че ще станем свидетели на един не особено добър нормативен продукт. Дано не съм прав! Дано не съм, защото наистина има нужда от промени. Дето се вика, уповаваме се на народните представители, ако има кусури, поне те да успеят да ги оправят. Иначе съм доста негативно настроен изпълнителната власт да пише нормативни правила - не за друго, а защото тя обикновено тегли към себе си и гледа да си уреди собствения рахатлък, а не всеобщия интерес.
Ще видим.