Време за избор - Салвини или Макрон
Политическите страсти в Европа се нажежиха по темата с мигрантите, след като Салвини (вицепремиер и министър на вътрешните работи на Италия) категорично се противпостави на опитите Италия да продължи битието си на тих пристан за нелегалните мигранти от Африка и Близкия Изток. Той заяви и направи това, което се очакваше от него - забрани на "хуманитарните" кораби да акостират и стоварват хиляди мигранти в родината му. Всъщност, стори това, което беше обещал, което говореше години наред. Глътка свеж и оздравителен въздух на фона на разкапаната Европа, която се гъне в софистика и не може да свикне с неотмения факт, че рано или късно ще депортираме масово нелегални имигранти. По-добре рано, разбира се.
На лустросаният естаблишмънт, пропит от либералните утопии, вапцани с неумерени дози див социализъм, обаче, му дойде в повече - първо Орбан, после Курц, сега Салвини. Че и България взе та подскочи и с безпрецедентно решение на Народното събрание (обединило без никакви спорове и управляващи и опозиция) заяви, че не желае да приема разселване на мигранти. Правителството също го каза ясно, а вицепремиерът Каракачанов заяви, че внася и проект за решение за закриване на т.нар. регистрационно-приемателни центрове в София.
Предводител на желаещите да се давим в мигрантски вълни се яви веднага - френският президент Макрон, който се сопна, че нямало да се съобразява с националистите - "няма да отстъпя пред националистите", казва Макрон. Само че докато рейтингът му главоломно пада, в Европа, а и в собствената му страна, се надига един силен и постоянен ропот, че така повече не може. Въпреки индоктринацията и либералните догми, обявени за ноторни политически постулати, въпреки инквизицията, произтичаща от явлението политическа коректност, се надига вълна, която обещава да се превърне в яростен протест срещу статуквото. И темата за мигрантите е точно катализатор.
Очертава се сблъсък на фундаментално ниво, на ценностно ниво по въпроса "Какво да се прави?". Ясни са вече лагерите - противниците на безконтролната миграция се увеличават, редиците на лигаво либералните защитници на нашествието от Африка и Азия оредяват. И ако първата група доскоро беше малцинство, то сега, бързо и неотклонно нещата се обръщат. Станахме свидетели как дори в Германия темата избухна преди месеци, което можеше да струва подкрепата на коалиционния партньор на Меркел.
Миграцията е само част от темите, които пренареждат бързо политическата дъска. Но именно тя най-отчетливо показва появилите се разделителни линии първо в обществата на отделните държави, а по-сетне и в европейската политика въобще. Всъщност, темата за миграцията най-ясно очертава и провала на политиката на федерализма, на федерализацията на ЕС. По европейските улици има все повече хора, които казват - наше право е да решаваме, наше национално. Не на Брюксел, не на Юнкер или някой си там някъде около метростанция "Шуман", например.
Докато ние преживяхме кротко през летните месеци между отпуските и битовите политически разправии, в Европа вече се чертаят разделителни линии. Появата на нови лидери и отърсването от политическата коректност е симптом на това, че Старият континент е тръгнал да се променя. И старите догми на същата тази политическа коректност скоро ще бъдат ревизирани. Едновремешните кумири, довели де факто до хаос и безпътици в европейските общества, си отиват. Вероятно за мнозина е трудно да повярват, че светът, такъв какъвто го познаваме от последните 10-15г., изчезва. Но е без значение дали вярваме или не, промените са налице.
Сблъсъкът Салвини-Макрон е символ точно на тази тенденция. И тя няма да приключи с резултат в ползва на френския президент и подобните нему. Все по-малко ще чуваме добре познатото дърдорене. То все по-малко хваща дикиш, вместо успокоение в светлото бъдеще, носи вече гняв, поражда гняв и стремежи да бъде преосмислено и отхвърлено. Парадоксално - либералното се оказа анахронизъм. Това, което се опитват да прокарат като прогресивно, вече се възприема за демоде, за изтъркано и овехтяло, за непригодно и неработещо, а отскоро и за вредно. Не че няма да го има, просто ще спре да се чува под натиска на силните обществени призиви държавите да се върнат към корените си и, ако обичате, да не ни казвате как да живеем. Типажите Юнкер и тем подобни са обречени да останат скоро една маргинална и креслива група в кьошето на европейската политика. Времето им свърши, експериментът беше неуспешен. Те, заедно с джендърството, гей браковете и нелегалната миграция заминават на бунището на историята. Наблюдаваме как сред обикновените граждани недоволството расте и търси русло за политическа изява. Някой казват, че така започват революциите. В случая - за едни революция, за други връщане към нормалността.
Иначе казано съвсем скоро ни предстои сериозен избор като нация, като държава. На чия страна ще застанем и къде ще се подредим. Дали сред хора като Салвини и Орбан, които чертаят ново подход в отношенията между европейските държави, или на страната на добре познатото ни и втръснало статуквото. Видно е, че се очертава избор и трябва да сме готови да го сторим. След лятото на 2019г. Европа ще е разделена на два лагера, които все по-трудно ще си говорят. Въпросът е ще вземем ли страна, защото от нас се очаква да го сторим. Но преди да се произнесе обществото, първо всеки един от нас сам трябва да прецени. Това означава да направим преценка, анализ и избор, да поемем отговорност. Една от причините да сме в настоящата ситуация е именно носенето на отговорност, която в последните десетилетия елитите в Еропа отказваха да носят. Е, сега ще трява. По един или друг начин.