Преглед


Image Format

Има ли всъщност воля за борба с мръсния въздух?

Сезонната актуална тема - мръсният въздух. Хиляди мнения, оплаквания, обвинения, оправдания. И много изприказвани глупости, разбира се. Проблемът е осезаем, буквално. В някои места в София въздухът се вижда, в други понамирисва, на трети и двете заедно. Съчетанието между географски фактори, битово отопление, автомобилно движение и климатични особености поставят града в сложна ситуация по отношение на качеството на атмосферния въздух. Да, трудно се диша, да имаме проблем. 

По темата много е изписано, много изговорено, но почти нищо не е свършено. Изключвайки гръмките политически декларации и обвинения, не сме мръднали ни на йота напред. Защо? Защото чистотата на атмосферния въздух е благодатна почва за безсмилени и нищо неносещи политически брътвежи и, защото ако искаме реални ефекти, трябва да се приложат непопулярни мерки. Това дава възможност обществото да се раздели на лагери и по тази тема и да се хулим на воля без от това да произтича нищо.

Само ще напомня, че в края на м. януари 2018г. СОС прие мерки (т.нар. оперативен план) за справяне с вредните емисии. С внушително мнозинство, включващи администрацията на Столична община, ГЕРБ, БСП, Зелените и въобще всички групи този доклад беше защитаван. В зала го подкрепиха всички общински съветници, без тези от групата "Патриоти за София - ВМРО и АТАКА". А ние не го подкрепихме, защото още тогава бяхме наясно, че мерките са прекалено меки и няма да сработят. Очакваният ефект няма да е налице. Е, оказахме се прави. Но какво от това, след като чистотата на въздуха не се подобри. Още тогава заявих в залата, че с призоваване нито хората ще слязат от автомобилите, нито гетата ще спрят да горят боклуци, нито тези, които се топлят на въглища и дърва ще преминат към по-качествени горива или към пелети например. Зеленият билет няма да намали чувствително автомобилния трафик. Истината е, че трябва радикален подход, но той е непопулярен и вероятно няма да бъде приложен. И сега според чл. 28а от Закона за чистотата на атмосферния въздух общинските съвети могат да налагат ограничения - зони с ниски емисии и забрана за отопление с определени горива. Дали Столичният общински съвет ще посмее да предприеме тази стъпка - едва ли? Липсва критично мнозинство съветници, които да подкрепят едно предложение например да забраним отоплението на твърдо гориво в някои квартали за определен период. Липсва воля да съдадем правило, че забраняваме наемателите в общинските жилища да се отопляват на твърдо гориво например. Поради това точно част от общинските жилища бълват вредни емисии от изгаряне на мокри дърва, евтини въглища, черчевета, пластмаса, текстил и т.н. И двете предложения ще събудят зверски спор и обвинения, че наказваме бедните хора, чувал съм вече подобни обвинения, когато съм коментирал този въпрос. Същото е и с автомобилите - докато чакаме държавата да се накуми и да приеме мерки срещу неконтролируемият внос на стари автомобили, защо не въведен поощрителна система - да правим серизона отстъпка от данъка за автомобили ЕВРО 5 и ЕВРО 6 чрез представяне от собственика на протокол за типово одобрение (т.е. удостоверителен документ, че конкретното МПС отговаря на конкретния стандарт).  Е, да, ще намалеят приходите от данъка върху МПС, но пък без да увеличаваме размера на данъка, ще стимулираме хората да придобиват автомобили, щадящи природата.

Вместо тези няколко конкретни неща сме свидетели на поредното дърдорене от всички посоки, което няма да доведе до по-чист въздух. Половината от спора е идиотски - спор за данни, за разполагане на станции за измерване, за среднодневно превишение и т.н. Безсмислен е, защото всички виждаме, че има проблем, а се чепкаме за детайлите. От предъвкване на детайли не сме намерили време за реализация на работещо решение.

По темата е натрупана критична маса обществено лицемерие. Искаме по-чист въздух, но не желаем да платим цената за това. Искаме мерки за намаляване на вредните емисии, но да не нарушават личното ни пространство. Искаме екологично отопление, но също така да е евтино и, ако може, някой друг да го плаща - примерно държавата/общината през данъците. Въобще ние много неща искаме, но от малко сме готови да се откажем или поне да се ограничим. Ето това стои в дъното на проблема. Поради това всяка радикална мярка ще бъде посрещната на нож от определена група и в крайна сметка ще бъде оттеглена. Да опитаме да забраним в няколко квартала отоплението на твърдо гориво - веднага ще бъдем бламирани и охулени. 

Оттук нататък разговорът трябва да бъде поставен именно на тази плоскост - от какво сме готови да се откажем в името на по-чист въздух. Дори можем да произведем референдум по темата. Но въпреки че проблемът ни бие по главите, като общество все още нямаме консенсус какво да се прави. Справка - темата за увеличението на данъка на старите автомобили. Справка - раздаването на дърва като енергийни помощи. 

И тук е фундаменталният въпрос - можем ли да постигне базов консенсус поне по една мярка за чистотата на атмосферния въздух?