Преглед


Image Format

Залпът срещу Министерство на отбраната обслужва лобита

Случайно или не (разбира се, че не е случайно и моментът е подбран внимателно) от няколко страни започна залпов огън срещу Министерство на отбраната. Актуалният рефрен идва този път по линия на храната за войската. Под формата на "бомбастично" разследване се установява, че "от три години Българската армия е без доставчик на храна" (заглавието е на медията, провела ювелирната операция). Оттам се започват тълкуванията на Закона за обществените поръчки, внушенията, манипулациите. А простата истина е, че от години армията е заложник на някакви тарикати, които, печелейки обществена поръчка с най-ниската ценова оферта, богатеят на гърба на войската. Гешефтарството около поръчките за войската е стара българска болест. Спомените на съвременици на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война потвърждават този стар нагон. Достатъчно е да се прочете пък "Приключенията на добрият войник Швейк през Световната война", за да се разбере, че това не е наш уникален патент.

Когато далаверата секва, започват медийните атаки - така може да бъде обобщена сегашната ситуация. На третата година "будната" обществена и медийна мисъл се сеща, че има проблем там някакъв с порциона на войниците. На третата, при положение, че ката ден надълго и на широко се нищят "скандали" и "скандалчета". Но именно сега обществената свяст се сепва, пляска се по челото и установява, че имаме проблем. Е, има, някой да го е отричал. Въпросът е, обаче, чии интереси, всъщност защитава медийната активност. Отново да се подчертае - проблемът е от три години. А скандалът идва половин месец, след като министърът на отбраната в Благоевград казва, че отново има опити да се правят "саги" с храната на войската. Половин месец по-късно започва атаката. И тя е за едни 29 млн. лв. на година, които при досегашните практики, трябва да се прибират от една фирма. Часове след фамозното разследване на Бтв до самата телевизия започват да валят гневни коментари от военнослужещи и техни роднини, които изобличават дългогодишната практика армията да доставя храна от една фирма - храна, по техни думи, с ниско качество и почти негодна за употреба. Тук става ясно и друго - години наред армията е била заложник на подобни практики и на Закона за обществените поръчки. Вероятно това е и причината в същото това изказване на 29.11.2018г. (половин месец преди гръмкият репортаж) в Благоевград министърът на отбраната да каже, че " Не може да иcкaш един бългаpcки войник да е добре, ако го xpаниш c боклyци. Както е казал полк. Дpангов – "Празна раница не пази граница". Hа всички тези, които смятат, че с медийни кампании ще могат да ме пpитиcнат и дo cи игpаят игpичките, нека знаят, че няма да им се получи". 

Министерство на отбраната лансира тезата (казано е пак на 28.11.2018г.) за промяна на подхода и критериите за доставката на храни за армията. Вероятно това се оказва най-големият проблем, че се подготвят нови обществени поръчки с нови критерии, което не се харесва на част от тези, които бяха свикнали да въртят гешефтите около продоволствията на войската. Най-вероятно основен дразнител е идеята поръчката да бъде разделена на отделни позции, като се заложи и изискването да участват производители от съответния район. Всъщност, МО иска така да изгони посредниците и комисионерите и да даде шанс на българските производители да снабдяват армията. Това няма как да се хареса на тези, които са мазали филията до сега и от двете страни, както и на тези, които се готвят да я намажат пак така дебело и двустранно. И дни след "бомбастичното" разследване една чужда фирма - ЧЕХ Груп (всъщност консорциум), представляван от Йосиф Новосад, се включва в хора на критикарите. Вадейки от девет дола вода за свободата на конкуренцията, въпросното лице изтъква, че се пречело на международните компании и едва ли не, ако се приемел този вариант, облагодетелствал фантомни български производители. За сведени същата тази компания и този човек - Йосиф Новосад, са замесени в скандал с доставки храни за Министерство на земеделието през 2010г.  

Какво се оказва? Съсредоточен залпов огън по министерство на отбраната точно в момента, когато се правят решителните крачки да се изгонят гешефтарите от доставките за армията. Всъщност, идеята на МО крие и здрава икономическа логика - да се разбие картела на няколко абонирани за доставка на храни за армията фирми, да се разбие поръчката на отделни позиции на териториален принцип, за да могат да участват и по-малки фирми, да се даде приоритет на производители, а не на прекупвачи и комисионери. От гледна точка на икономическата политика това е и мярка за стимулиране на местното производство и по-голяма конкуренция. Мярка, която дава възможност да влезе и средния производител в сферата на държавните поръчки. И един страничен детайл - този плач за ограничаването на европейски фирми да участват е смешен. Особено като имаме предвид, че точно нула български производители участват в доставки за армиите на държави-членки. Когато български фирми бъдат допуснати да доставят храна за чешката, немската, френската армии, тогава бих приел подобна теза. А и кой пречи на великите западноевропейски и централноевропейски производители да разкрият предприятия в България, за да участват така в обществени поръчки?

Атаката с храните има и друг ракурс. И той не е свързан с алтерната, с артелчика и столовата. Предстои финализиране на проекти за модернизация на въоръжението. Има сериозни заявки. А в голямата оръжейна игра, знаем, всички методи се ползват. Сегашният залп по министъра и министерството иде като предупреждение. В същия този залп се съдържа и една вероятност за приятелски огън, и то в гърба (нещо, което американските сили добре опознаха първо в Афганистан, после в Ирак). Историята с продоволствията намирисва на опит да бъде притиснато и опитомено министерството в момент, когато трябва да се направят ключови стъпки и да се вземат фундаментални решения за превъоръжаването. Имайки предвид и някои непремерени изказвания от последните дни, очевидно е, че сегашната "сага" с храната няма нищо общо с войнишкия порцион. На принципа "Казвам ти дъще, сещай се снахо" някой си позволи да премине граници и да започне битка, която няма да свърши в негова полза. 

Предстои развръзката с храната, но когато залогът е бъдещето и добруването на армията, ние българите трябва да сме на щрек. В противен случай шепа жалки манипулатори и второразрядни партийни гаулатери могат да поставят под въпрос интересите на войската. А ние като народ си обичаме армията и не желаем тя да става залог на политическите интриги на недорасли партийни апаратчици.