За клоаките на София
За клоаките на София обикновено малко се говори, при това само ако някой се сети да попита. Дори и тогава най-често темите се замитат бързо под килима и се обвиват в едно покривало от факти, полуистини, обещания и още нещо. Така е и с гетата на София, така е и със сметищата. Общото и между двете е, че миришат и са развъдник на не съвсем регламентирани дейности, най-меко казано.
Около сметищата на София винаги витае една недоизказаност. Общо взето от темата силно се интересуват само тези, които живеят около тях или в близост до тях - справка кв. Суходол и кв. Враждебна. Дори еколозите, тези нови флагмани и трубадури на новото време, рядко се сещат за тях. И затова, разбира се, си има ред причини.
За всеки е ясно, че без сметища, без площадки за съхранение и третиране на отпадъци не може. Който твърди обратното или спекулира, или е просто глупак. Въпросът обаче е, не дали да има подобни съоръжения, а как те да функционират, без да пречат на хората, на нормалния живот на града. Защото обикновено сметищата пречат и тровят града с отпадъците, които той сам произвежда.
И ако за Суходол сагата е уж почти приключена (това не е съвсем вярно), то за мнозина от софиянци едно друго депо си остава непозната тема. За част от столичната администрация пък това е едва ли не тема табу.
Иде реч за депото за депониране на строителни отпадъци и земни маси до кв. Враждебна. Назад в годините това сметище се ползваше освен за депониране на двете посочени по-горе категории отпадъци и за депониране на какво ли не - битов отпадък от всякакъв вид. Този, който е влизал в сметището, знае, че преди смрадта беше ужасяваща. Всъщност, смрадта на разлагащите се строителни отпадъци, достигаше до самия квартал и лятно време животът във Враждебна беше ад. Сега положението е по-различно, не без усилията, разбира се, и на местни граждани, на оператора на площадката "Софинвест" и на Столична община. Но това не променя факта, че това депо продължава да съществува току пред праговете на хората и с оглед развитието на града на изток и на север, там не е място на депо за отпадъци. Така или иначе капацитетът на сметището е удължен до 2020г. До тогава, както казват местните от Враждебна, ще се направи Стара планина - 2, имайки предвид, че земните маси и строителните отпадъци се струпват на огромни купища.
Оставяйки на страна техническите страни на въпроса, по този казус съм задавал винаги като първо питане следното: "Има ли въобще общината някаква средносрочна или дългосорочна политика по отношение на строителните отпадъци?". До момента отговор няма. И тук, ако някой трябва да бъде винен, това е ресорният заместник-кмет по екология. Защото този въпрос не е политически, а строго професионален и думата имат експертите. Друг е въпросът, че обикновено този заместник-кмет се крие под сянката на политическите лица - кмет и общински съветници. Явно така е по-удобно.
Преди няколко години е изработен идеен проект за рекултивация на въпросното депо, като се предвижда изграждането на парк и атракциони. Виждал съм проекта с очите си и смея да твърдя, че поставената задача е колкото амбициозна, толкова и добра като замисъл. Миналата година този проект е бил внесен в Столична община. И тук започват, разбира се, мъките. Липсата на каквато и да е информация по върпоса, ме провкира да отправя официално питане до кмета на София, какво се прави от страна на едминистрацията и по-специално от страна на направление "Екология и зелени системи" с този проект. Според отговора на кмета финансовият анализ показва, че рекултивацията ще струва по прогнозни сметки 32 млн. лв., като е отправено искане до МОСВ за осигуряване на средствата или включване на проекта в новия програмен период на ОП "Околна среда 2014-2020г.". Предвижда се поетапна рекултивация, приблизителната стойност на първия етап е 15 млн. лв. с ДДС. До тук добре, но от отговора става ясно, че пак ще се чакат държавни или европейски пари, за да се приключи сагата. А както знаем, това е бъдещо несигурно събитие. Полезното е, че поне завесата по темата малко се повдигна.
Ако трябва да разсъждаваме като обществено отговорни лица, а не като чиновници, обаче, подобно витиевато становище едва ли е задоволително. И то не за друго, а защото липсва ясно изразен ангажимент кога и как ще се случи въпросната рекултивация, кога ще започне. Всички много добре знаем, че отлагането на подобни въпроси във времето, не решава проблемите, а ги задълбочава.
Тази статия не е дребно заяждане или паразитиране върху някаква тема. Пиша я, защото първо хората имат право да знаят, второ - защото когато за един проблем не се говори, той обикновено се неглижира, и трето, защото колкото и далечна да изглежда темата за доста хора, тя е ключова за града и за развитието на града в този район. Освен това, като поддръжник на идеята София да реализира плановете си за зелен град и да се бори за приза Европейска зелена столица, не мога да не посоча един проблем, който е пряко свързан с темата.
И ако трябва да обобщя - рекултивацията на депо Враждебна и превръщането му в парк, в зелена зона, е задача, задължение и ангажимент, който всички - и общински съветници, и кметове, дължат на хората и града.