За неизбежната отбрана
В предаването "Хоризонт" по БНР коментирах случая с д-р Димитров и станалата вече хронична тема за пределите на неизбежната отбрана и нуждата от прецизирането на чл. 12 в Наказателния кодекс, който я регламентира. Цялото интервю може да бъде чуто в звуковия файл на страницата на БНР.
Във ВМРО още от 2014г. имаме разработени предложения както за прецизиране на тесктовете за неизбежна отбрана, така и за други институти, които се нуждаят от актуализация, защото очевидно не отговарят на съверменните обществени отношения (например условното осъждане, което се превърна в поголовна и безогледна практика на съдилищата). За съжаление в миналия мандат на Народното събрание нашите предложения бяха възприети от другите големи партии като доста радикални и не се събра поне минимална подкрепа да се гледат. Сега обаче е видно, че ще се върви в посока прецизиране на чл.12 и поне на квалифицираните състави по ал. 3, които категорично изключват наказателна отговорност. Поради превратни тълкувания и противоречива съдебна практика следва да преосмислим и редакцията на ал. 2, която в този си вид е доста неясна - какво и как се установява съответствие на характера и степента на нападението спрямо характера на защита. текстът се отнася до ситуации извън конкретните хипотези на ал. 3 Именно този текст реално блокира голяма част от възможностите да се защитиш предвид ситуацията, иначе казано при нападение с хладно оръжие е спорно дали е редно да се използва огнестрелно за защита, за да отблъснеш нападението. Логиката следва да сочи, че при нападение следва да имаш правно гарантираната възможност да стреляш със законното си оръжие, за да защитиш живота и здравето си (или на други лица), без значение с какво оръжие е нападението. Съществува обаче съдебна практика точно в обратния смисъл. Именно поради това обществото очаква ясни текстове съобразени и с житейската логика.
"Правото се пише за хората, а не против хората. И самият факт, че почти не минава месец, в който медиите да не огласят някое зверско нападение някъде, показва, че институтът на книга съществува, но много трудно се прилага. Хората са изключително объркани докъде се простират техните правни възможности да се защитават, когато са обект на нападение.
Проблемът е, че в член 12, алинея 2 от Наказателния кодекс, се говори за съответствие на защитата с характера и степента на нападението, което в много от случаите, когато човек използва законното си огнестрелно оръжие, води до хипотеза, в която съдът казва, че има превишаване на пределите - тоест тогава Ви съдят по общия ред, без значение, че са Ви нападнали двама, трима, нощем, в дома Ви и така нататък."
Темата е доста тежка и със сигурност е нужен дебат. Редно е и да повдигнем въпроса за либерализиране на режима на притежаване на огнестрелно оръжие за отбрана поне в дома, защото не са един и два примерите на година, когато граждани са нападани в домовете си, убивани, ограбвани или с нанасяне на средни и тежки телесни повреди.